Седя и мисля за дребните лъжци,
за хората без съвест-накратко подлеци,
за крадците на чувства и тези с "мръсните очи"-

Няма време за заучените навици,
мозъкът ти щрака - за него няма граници.
Времето лети, а с него бягаш бързо и ти -

Обеща ми да си с мен,обеща ми да си всичко,
но явно това било е само чуството първично.
За мечти говорехме и то мечти за двама,

Чувствам,че отслабвам,но знам,че сила имам,
търся я,но без теб в живота си не я откривам.
Прекривам,че боли ме,а всъщност  мисля „как съм”?-

Кръстосваш пръсти,сякъш за късмет,
с късмет и без късмет,пак ти лепват "етикет".
По пет пъти ти напомнят,че ти "не ставаш",

Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите

Здравей и заповядай в моя скучен свят,
където думите не шепнат,а крещят,
където болката е скрита,но и стене,

Опитах се "на заем" да те имам -
няма смисъл, казах си....
Опитах се "на заем" да си моя -

Чустваш се богат, но нямаш нищо,
свободен си - за теб това е всичко.
Парадокс за някои, за други е реаност,