Чувствам,че отслабвам,но знам,че сила имам,
търся я,но без теб в живота си не я откривам.
Прекривам,че боли ме,а всъщност  мисля „как съм”?-
знай без теб душата ми крещи - „бядняк съм”....

 Пак съм сам,а да си сам е някакси самотно,
сега сърцето ми се скита  пак безцелно,безимотно.
Търси пристан за малко само да почине,
заспивайки се чуди  „кога ли всичко лошо ще премине’’?

 На сутринта събуждам се-денят е нов,а аз типично същия,
мисълта опитва пак да се имзъкне,но отово времето поглъща я.
Припомня и за всичко ощбо,което вече разделено е ,
но след като, делиш любов-сърцето плаче, наранено е ....